четвъртък, 7 февруари 2008 г.

Да бъда пристан...



Такава се родих - да бъда пристан,
да водя битки с океана разярен
и хиляди години вече корабокрушенци,
разбивали са с трясък саловете си пред мен...
А аз бушувах и разплаквах ветровете,
гасях мощта на морските вълни,
с едничка мисъл и надежда за утеха
на запътилите се към своя бряг души...
И те осъмваха на топлия ми пясък,
лекувах нежно раните им със ръце,
целувах ги, а после тайно ги отпращах,
и вярвах, че след мен...ще бъдат със криле...

А ти Корабокрушенецо, дали когато
случайно се разби във мен като в скала,
прочете във очите ми, че аз единствена
съм пристанът за твоята потънала душа?...

2 коментара:

Радосвета Аврамова (caribiana) каза...

Ами...дано остане за винаги на твоя пристан :)))
Ама няма начин...след като се е разбил, ще,не ще, ще остане :D.

jina каза...

:)))Този се разби повече от другите и изобщо нямам намерение да го отпращам :)