понеделник, 18 февруари 2008 г.

А аз дали ти липсвах?...

посветено

Разкажи ми всичко, искам да знам..
Виж, нетърпеливо в теб се сгушвам...
Красиво ли е в нощен Амстердам?
Разказвай ми, до утре мога да те слушам...
И там звездите ли приспивно греят,
уловили блясъка на твоята усмивка,
очаквайки в едно със нея да се слеят,
а после в устните ти да притихнат...?
И там ли облаците са ефирно-бели,
чезнещи във топлото на твойте длани
и като много фино-плетени дантели,
по небето живописно са постлани...?
А лалетата - дали са толкова червени,
като руменината по свенливите ти скули,
когато неусетно върху мен си се надвесил
и без да разбера в съня си ме целунал...?
Разказвай ми, разказвай ми, не спирай,
пред разказа ти всички болки стихват,
прошепнатите думи във сърцето ми пулсират,
...разказвай ми.......а аз дали ти липсвах?...

1 коментара:

Радосвета Аврамова (caribiana) каза...

да се радвам ли..?
Стигна ли се до разказване? :)))
кажи "да"!