четвъртък, 20 март 2008 г.

Парченце от една душа

В най-самотния час на нощта,
в най-тихата, сподавена минута,
дарявам ти парченце от една душа,
обречена завинаги, завинаги да скита.

Вземи го в шепи. Моля те, вземи го.
Дай му капчица от свойта топлина.
Дай му обич, нежност...приюти го.
Иначе ще загине, ще загине във студа.

То може да се смее. И мечтае до зори.
Но някой път...до болка се отрича.
Понякога тъгува. И сАмо си мълчи.
Но обещава винаги, завинаги да те обича.

2 коментара:

Радосвета Аврамова (caribiana) каза...

дай му цялата :)
по-може да се съгласи.
Ама и така става де, малко по малко... :)

jina каза...

Аз да видя първо как ще се грижи за парченцето, пък после цялата...в случай, че не му хареса мострата..да ми остане и на мен поне нещичко :)))