четвъртък, 3 април 2008 г.

Понякога...но днес...

Понякога съм тъжна. Много тъжна.
И очите ми не спират и не спират да валят.
Приличат на морета...и са като тях бездънни.
Под клепачите ми като птици сЪлзите кръжат.

Понякога съм сива. Страшно сива.
Сърцето ми изтръпва в хладната ми гръд.
Прилича на олово...и едва заспива.
През него тишината си прокарва път.

Но днес съм влюбена. Адски влюбена.
Душата ми изписва думички без ред.
Сама доскоро...и неистински обичана
...тя вече вярва, че си има теб.