събота, 19 април 2008 г.

Късен шепот

Тишината рони късен шепот.
Той е сънен. Мързеливо се протяга.
Плъзва се по устните ми. После бегло
малка тайна в джоба си скътава.
Плахо те поглежда. Трябва да ти каже
две думички, преди да се събудиш.
А ти сънуваш. И не подозираш даже,
че нещо много мое ще научиш.
Запечатвам го с целувка върху твойте устни
и малко срамежливо от сърцето ти надничам.
А шепотът ми много тихо ти подшушва,
че аз съм твоя и безкрайно те обичам.