сряда, 23 април 2008 г.

Но Той...не спираше да ме прегръща...

Нещо стана с Ветровете - бяха побеснели!
Гледах ги да си отиват, после да се връщат...
Сменяха посоките си...духаха...обезумели...
...а пък Той...не спираше да ме прегръща...

Земята се тресеше. Падаха отломки.
Раздраното Небе във ужас се прекръсти.
Облаците се разделяха. После се събираха...
...а пък Той...не спираше да ме прегръща...

После всичко утихна. Настана безвремие.
Тишината бавно започна да се възвръща.
Беше Мир...и навярно спасение...
Но Той не спираше...не спираше да ме прегръща...

2 коментара:

Caribiana (Тя) каза...

браво на него ;)

jina каза...

Ама Той наистина не спираше! :))