сряда, 16 юли 2008 г.

Когато плача

Не бърши сълзите ми, когато плача.
Нека падат. Сълзите са свобода.
И като малки, светли перли в здрача
изливат цялата ми болка и тъга.

А защо ли плача....Понякога не зная.
Но падат перли в твоята ръка.
Не се топят във топлите ти длани,
оставят просто перлена следа.

Една сълза по скулите ми ще остане.
Само нея с устни избърши.
Тя е перлата, която е събрала
безкрайно тъжното в разплаканите ми очи...

6 коментара:

Радосвета Аврамова (caribiana) каза...

:(
погал*
да не плачеш повече...

jina каза...

:) ще опитам :)

Мария каза...

Тъгата ражда красиви стихове като този...

emubg каза...

отново музика в стихове... благодаря че докосна сърцето ми...

jina каза...

Благодаря Ви Мария и Емо :)

vanesy каза...

Разплака и мен :)