сряда, 22 октомври 2008 г.

На Мама

Притихвам в дланите на Слънцето, понеже
само те люлеят както дланите на мама.
И лъчите му като на мама тъничките пръсти
ме галят нежно, с обич по косата.

Целувам скулите на Слънцето, понеже
те единствено наподобяват топлината
на устните, от кадифе по-меки,
със които нощем ме целува мама.

И пиша стих на Слънцето, понеже
все някой ден, Горкото, ще залезе.
Откраднах мъничко от мамината нежност,
защото и без нея Тя винаги ще свети.