понеделник, 1 декември 2008 г.

Като късен влак по нощни релси

Като късен влак по нощни релси
отекват думите ти „Остани”.
Така започва и онази песен,
след която много дълго се мълчи.

Сега успокоен заспива здрачът,
сгушен в дланите любящи на нощта.
И някой дълго лутал се мечтател
открива своя падаща звезда.

Сега последните акорди на пиано
докосват струните на нечия душа.
И мисли тъжни, мисли разпиляни,
глъхнат уморени в скута на съня.

Като късен влак по нощни релси
отекват думите ти „Остани”.
Така завършва и онази песен.
След нея много дълго се мълчи...