петък, 9 януари 2009 г.

...Тогава в тъмното на прага...

Когато ми е страшно мъчно
и въздухът тежи като стомана,
и между стените леден и безмълвен
страхът се спусне от тавана
и със своята проскърцваща двуколка
навлезе в тясната ми стая
и в сърцето ми посее болката
на хиляди човешки драми...
Когато греховете счупят
стъклото на залостения ми прозорец
и бурята през дупката нахлуе
и наводни душата ми с порои...
...Тогава в тъмното на прага
ще блесне силуета ти... Самотник,
преминал през огньовете на ада
и стигнал до сърцето ми. За да го отвори.