Ветровете плачат нежно...
Развяват мислите ми. И мечтите.
В мечтите ми със дъх на вечност,
заключвам в дланите си дните
и нощите, пропити с теб,
с вкуса на твойте устни
и с усета за твоите ръце...
Понякога така ми липсваш...
Понякога те търся до забрава
сред звездите в нощното небе.
Понякога ми идва да заплача
безутешно. Точно като днес.
Да беше с мен във този миг
на размисли, мечти и на копнежност...
Да беше просто, просто тук.
Ветровете плачат... нежно...
Развяват мислите ми. И мечтите.
В мечтите ми със дъх на вечност,
заключвам в дланите си дните
и нощите, пропити с теб,
с вкуса на твойте устни
и с усета за твоите ръце...
Понякога така ми липсваш...
Понякога те търся до забрава
сред звездите в нощното небе.
Понякога ми идва да заплача
безутешно. Точно като днес.
Да беше с мен във този миг
на размисли, мечти и на копнежност...
Да беше просто, просто тук.
Ветровете плачат... нежно...