сряда, 25 февруари 2009 г.

Ветровете плачат нежно...

Ветровете плачат нежно...
Развяват мислите ми. И мечтите.
В мечтите ми със дъх на вечност,
заключвам в дланите си дните
и нощите, пропити с теб,
с вкуса на твойте устни
и с усета за твоите ръце...
Понякога така ми липсваш...

Понякога те търся до забрава
сред звездите в нощното небе.
Понякога ми идва да заплача
безутешно. Точно като днес.
Да беше с мен във този миг
на размисли, мечти и на копнежност...
Да беше просто, просто тук.
Ветровете плачат... нежно...

вторник, 24 февруари 2009 г.

Изповед (до Теб)

Мечтите ми са разпиляна пепел,
от незаровените спомени от вчера.
Раздухаха ги бясно ветровете
и любовта превърнаха в химера.

Бродирам мислите си в сиво.
В нюансите на тъжните любови.
Идеалите ми губят смисъл,
защото всичко тук напомня

Тях. И стъпките им в тишината,
и уж забравените погледи и длани,
с които са топили самотата ти...
Душата ми е цялата във рани...

Ревнива съм. До болка съм ревнива.
Отричам всичко в тъмното ти минало.
Не би могло да ми е по-горчиво...
Просто в него... мен не ме е имало...

вторник, 3 февруари 2009 г.

И ако луната още гледа...

Събуди се! И виж тази огромна луна,
дето през през прозореца безсрамно ни гледа.
Каква нахалница е само тя, каква...
И какво си мисли? Че от облачната си постеля,
скрита в тъмните ръкави на нощта,
незабелязано ще се промъкне като крадла и ще влезе
във този дом, във който любовта,
двамата със тебе тайно сме довели....

Безсрамница! Как смее? Пусни завесите и угаси
всички малки свещи, дето в мрака светят.
А сега... сега побързай и ме целуни.
И ако луната още гледа... от толкова любов ще ослепее.

понеделник, 2 февруари 2009 г.

Ти си точно този мъж!

...А сега си представи... дъждовна нощ,
нощ със облаци и локви... Без луна!
Нощ със вятър, зъл и лош.
И сред нея – къщичка със дървена врата.

Представи си и камина с огън, с плам
и до камината – безброй писма.
И цветя разпръснати насам натам.
И някъде сред тях – една жена.

А сега си представи... представи си силует,
силует на бродещ в тъмнината мъж.
И представяш ли си как с единствен жест,
той спира този нощен дъжд?

Ти си точно този мъж!