вторник, 28 април 2009 г.

И в самотата сливам пулса си със твоя...

Не рисувай стъпки в тишината,
Обич моя, обич моя.
Една въздишка от луната
отронва тихо „Тя е твоя”...


Не изливай по пианото сонати,
Обич моя, обич моя.
С теб не сме си непознати.
Докосвали сме своите любови.


Не прошепвай името ми в мрака,
Обич моя, обич моя.
Аз съм тук. До теб. И в самотата
сливам пулса си в едно със твоя...

2 коментара:

shadows каза...

Последните ти стихове ...спират дъха...благодаря и поздрави,чудесна си ...

jina каза...

Благодаря ти от все сърце :)