петък, 7 август 2009 г.

Заради Тебе станах сурова

Заради Тебе станах сурова.
И знам, че не бива да Те коря,
но сте виновни или Ти или Живота.
Не мога още съвсем точно да преценя.
Защото просто не е честно.
Какво печелиш от моя недъг?
Едва ли по-щастлив си.
Едва ли по-богат.
А на мен оставяш да се примирявам
и за виновник сочиш горката Съдба.
Не те ли е срам със невинен да се оправдаваш?
Това си е направо, направо... срамота!
Възмущавам се! А преди не бях такава.
Преди се радвах и на мъничкото красота,
която по погрешка май си ми оставил.
Нещо като “заблуда на врага”.
Добре тогава – така ще играем.
Нека бъдат твоите правила!
Нека бъдат твоите желания!
Но ще загубиш! Защото аз съм
страшно женствена и силна по душа.