петък, 25 септември 2009 г.

Една любов със дъх на...

Една любов със дъх на есен,
с коси от слънце, вятър и листа.
Ти – раняващо, безумно-нежен,
шепотно-дъждовна, тиха аз.

Една любов със дъх на зима,
с очи от скреж и мигли сняг.
Ти – потръпващо-снежинков и приспивен,
снежно-бяла, снежна аз.

Една любов със дъх на пролет,
с устни от кокичета и момина сълза.
Ти – езерно-бистър, изгревно-топъл,
цялата разлистена и съвършена аз.

Една любов със дъх на лято,
с душа от пясък, пристан, бряг.
Ти – морето, във което се потапям,
красивата русалка на повърхността ти аз.
От Декамерон на Лилит, декада 8 - Сезони