сряда, 9 септември 2009 г.

Kнигата на Любовта

Все разравям с пръсти миналото,
все прелиствам книгата на Любовта.
Боже, как не се е сетил още никой
да пренапише отначало първата глава.
И вместо да започва с Мен и Него,
с блудкави илюзии, с измислени мечти,
и вместо в редовете с Теб и Нея
да бяхме просто Аз и Ти.
Да бяха устните ни устни нецелувани,
ръцете ни да бяха недокосвани ръце...
Да беше Първа обич, чиста като истина,
на всяка страница, във всеки ред...

Навярно би завършвала красиво
и би била подвързана с цветя...
Боже, как не се е сетил още никой
да пренапише книгата на Любовта...

3 коментара:

Анонимен каза...

Тя просто Е...,може би за това не е нужно ...

jina каза...

Остава и аз да го осъзная напълно и всичко ще е точно :)
Благодаря ти, Shadows, за вниманието...

videania каза...

Харесва ми поезията ти...
Книгата на любовта не може да бъде пренаписана отново- може само в спомените...Защото има подобие в любовта,но няма шаблон,еднаквост и повторение...
Харесва ми това,че искаш отново да изживееш първите си трепети и плахи стъпки в любовта.Че кой не иска!
Харесва ми,че не се разделяш с мечтите си!!!