сряда, 14 октомври 2009 г.

Стая със касетофон. И Трейси Чапман

Октомврийска вечер. Сядам до прозореца.
Поглеждам през стъклото вън. Красиво е...
Съкровени мигове на есен. И на меланхолия,
която страшно много ми отива.
Слушам вятъра, разпръснат във далечината.
Танцува в клоните на влюбени тополи.
Не знам дали е заради листата им,
или заради друго, но приличат на танцьорки.
Усмихвам се на себе си. Разравям се
във куп любими дискове на Куин...
На Бийтълс... Трейси Чапман...
Избирам нея. Гласът и е неповторим,
а музиката и... космична и необяснима.
Докосва всяка струна на душата ми
и сякаш неусетно ставам друга.
Изгубвам се във мисълта си.
И не съм изобщо на земята.
Може би минава повече от час.
Навън е заваляло. Станало е тъмно.
Последни стъпки на последен минувач.
И мокри улици. И спомен за чадъри.
Една меланхолична вечер. Средата на Октомври.
Стая със касетофон. И Трейси Чапман.
Някъде в далечината, влюбени тополи
танцуват в мрака с есенния вятър...