четвъртък, 15 октомври 2009 г.

Някой ден ще ти призная всичко...

Някой ден ще ти призная всичко...
от сбъднатия блян за полет,
от начина, по който тайно те обичам
и цялата се стапям в твоя поглед,
от миговете, преминаващи в безвремие,
когато се отпускам на гърдите ти,
а пръстите ти, плъзващи по мене,
успокоени във косите ми заспиват.
От усещането да докосваш с устни
всяка моя фибра. И да се забравям
в тихичко прошепнатите думи,
от чиято нежност се задавям...
През това да си пазител на душата ми,
в небето ми да светиш, като първата звезда,
да бъдеш най-червеният ми залез,
най-розовият изгрев след това.
Да си единственият, в който се откривам,
последният мечтател и последен бард,
в един потъващ, немечтаещ,
зъл, изстинал свят.

Някой ден ще ти призная всичко.
Някой ден... Но не сега.
Ако очите ти се сблъскат с тези рими,
навярно ще избухне цялата земя.

2 коментара:

Ivan Hristov каза...

Не отлагай това, което имаш да кажеш на любимия човек.Не знаеш утрото дали ще ти даде възможност да го кажеш. Обичаш ли - не чакай! Който търси време и място за любовно признание, не обича истински:)

jina каза...

Прав си! Дори имаше един филм, който сякаш изобразяваше точно това, което казваш ти, но сега не се сещам как се казва :)