четвъртък, 26 ноември 2009 г.

Затова луната е така прозрачна...



Тогава нощите ми бяха дълги.
Небето бе пропито със тъга.
Звездите бяха твърде малко
и никаква, но никаква луна
не светеше над мен с години.
Живях във пълен мрак.
И бях загубила надежда, че ще минат
болката от раните и тази самота...
И дните ми горчаха като пепел,
стъпките ми тънеха във прах.
Бях забравила какво е да си весел.
Сякаш цял живот така живях.


Сега си спомням... Един чаровен странник
препречи пътя ми в безлунна нощ,
когато бях самотна и нещастна,
и съвсем, съвсем останала без дом.
Сега си спомням топлите му длани,
пареха по скулите на моето лице.
Някой бе дошъл единствено за мене,
някой бе дошъл незнайно откъде.
И този някой и до днес останал,
извайва от сълзИте ми луна.
Затова луната е така прозрачна.
И така сияещо-красива през нощта...