събота, 19 декември 2009 г.

Простиш ли на предаденото си сърце...

Късно е да пиша, твърде късно е...
за миналата обич, знам.
Но болката от миналото ме разкъсва
и разбирам, понякога е нужно да си сам.
Понякога е нужно сам да се прегърнеш,
да се сгушиш в свойте собствени ръце.
Дори да си прошепнеш мили думи.
И да простиш на своето предадено сърце.
Тогава може би ще можеш
да се усмихваш искрено, да бъдеш цял.
Като птица да летиш в просторите
на изстраданата своя свобода.
Тогава, някой ден навярно
един случаен и добър човек,
ще ти се представи “Просто Някой”
и ще се влюби във усмивката ти. И във теб.
И ти ще разбереш, че миналото
е просто дълъг, криволичещ път,
по който нужно е било да минеш.
А звездите на небето ще искрят...
И “Просто някой” ще те вземе
лекичко във своите ръце.
Нататък е любов... за вечност...
Простиш ли на предаденото си сърце...