петък, 22 януари 2010 г.

Прозрачна капка дъжд (или Последната негова сълза)

Преди да срещна точно онзи мъж,
който се превърна в мое всичко,
аз бях прозрачна капка дъжд,
която никога не бе обичала.

(Изключвам минали фалшиви обичи.
В един живот обичаш по веднъж.
Илюзия са всички чужди образи,
в отражението на прозрачна капка дъжд.)

Преди да се разлея топло върху устните му
(защото знаех, че ме е мечтал)
като прозрачна капка дъжд се спуснах
за последно. От очите му. В една сълза.