петък, 19 февруари 2010 г.

Тиха любов

Не говори, моя Обич, тъй нежна,
всеки шепот между ни е грях.
Звездите рисуват копнежи
и ние се губим сред тях.

И ние се губим сред музика.
Тихо припяват лунни лъчи
и свирят на вятърни струни.
Моя Обич, тъй нежна, мълчи.

Бездиханно от трепет небето,
потъва във бляскав разкош.
Моя Обич, тъй нежна, със тебе
правим неистово-тиха... любов...