сряда, 31 март 2010 г.

Моята вселена

Не ме помни като момичето,
белязало душата ти с безумната си ревност.
Понеже аз до болка те обичам.
Понеже и до болка ти си ми потребен.

И ако съм превърнала във прах
и ако съм превърнала във пепел
сенките на миналото, спомените ти и всичко...
И ако съм отричала прорязващата, тиха нежност
на устните и дланите, които си обичал...

И ако често, скрита в тъмното на здрача,
(а много често скрита във ръцете ти)
в несвършващите нощи, дълго плача
от тъжното, изгарящо душата и сърцето ми,

то е понеже до болка те обичам.
И понеже до болка ти си ми потребен.
Ти просто си се превърнал в моето “всичко”.
Ти просто си цялата... моя вселена.