вторник, 6 април 2010 г.

Душите ни – два бряга...

Душите ни – два бряга се събират
в края на едно забравено море.
Там вълните с времето отмиват
следи от болки, сълзи, страхове...

Там скалите се превръщат вечер
във едничък техен таен дом.
Понякога от много отдалече
долита птичи крясък. Или стон.

Там звездите тихо греят
нощ след нощ. И звезден прах
понякога се ръси леко от небето
над душите ни. И бряг до бряг

заспиват топли, влюбени и чисти
в края на едно забравено море,
до онзи ден, във който ще осъмнат
пречистени от минало и спомени. С криле...

5 коментара:

ivoni каза...

Прекрасно написано. Четейки преживявах. Благодаря за подарената емоция!

jina каза...

Аз благодаря за милите думи :)

ivoni каза...

Думите ти да проявена любов. И ще си послужа с цитат на Джеймс Дилет Фриймън защо те чувствам така близка: "Да обичаш - това означава да намираш висше щастие в това, да правиш другите щастливи. Това означава да разбираш как мислят и чувстват околните, от какво се нуждаят. Това значи да твориш добро за ближните не от егоистични подбуди, не защото ти самият искаш да получиш нещо от тях, а защото не можеш по друг начин."

jina каза...

Благодаря ivoni за тези думи! Не знаеш колко мило ми стана. Радвам се, че ме чувстваш близка и....заповядай една усмивка от мен :)

ivoni каза...

Слънчево дете, затова сме тук - да даряваме радост и надежда. Пръскайки светлина дори най-тъмните кътчета биват осветявани. Дерзай, слънчице! Таланта ти е явен и аз нося в себе си вярата, че повече хора ще се познаят в стиховете. Бъдей в щастие и споделеност, приятелко!