сряда, 21 април 2010 г.

Листът под мастилото ми...

От много време съм разсеяна.
Пропускам слънцето и дъждовете.
Не следя прогнозата за времето,
посоката и силата на ветровете.

От много време ми е леко
под крилете. И в душата.
Досущ като летеж в небето
усещам ходенето по земята.

От много време ми е песенно.
И цветно, пъстро, пеперудено.

Листът под мастилото ми се разнежи.
Но ще ти напиша за последно... че съм влюбена.