четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Зимна приказка (от лапландските земи)


Ще бъде зима, тиха и вълшебна,
ще затрупат преспи белия ни ден.
Ще облекат прозорците снежинкови дантели,
(Декември винаги така е пременен).
Ще води уличка до нашта къщичка
от центъра на спящия безлюден град
и дълга, криволичеща ботушена пътечка
ще оставят стъпките ни в мекичкия сняг.
Ще се завръщаме привечер, измръзнали и скрежни
със зачервени носове като на мънички деца,
ще ни се усмихват симпатично снежните човеци,
щом преминем вън край тях.
С обич ще разпалваме камината във ъгъла.
От комина ще се вие топъл дим.
А ние вътре стоплени и влюбени
часове наред пред огъня ще си седим.
На птиците единствено ще отговаряме, когато
почукат на вратата ни със тъжен зов.
Ще им трошим трохички, да не бъдат гладни.
Ще ги пуснем да си свият до камината гнездо.
И ще си живеем тъй във къщичката сгушени.
Най-пухкавият сняг градчето ни ще навали.
Една вълшебна зимна приказка
към нас пътува от лапландските земи...

2 коментара:

krassy каза...

Красива приказка, наближава време да се сбъдне :)

jina каза...

Всеки ден е все по-близо ;)Радвам се, че ти е харесала :)