сряда, 2 март 2011 г.

Зимата е много хубаво нещо!

Той е толкова красив, когато

поръси миглите си със снежинки

и скрежен, целият сияе

с чаровните си мънички трапчинки.


И във нощите ни, тихи, бели,

когато вървим под звездите,

той винаги с шега ще ме разсмее

и дали ми е топло, ще попита.


Ако срещнем снежни човеци

ей тъй, на пътя, случайно,

ще ги поздрави учтиво, на човешки,

и ще ни представи (съвсем официално).


Понякога ще ми измисли приказка,

в която сме главни герои

и зимата далеч не е наистина,

а само се преструва (иначе е топла).


И аз съм толкова безкрайно щастлива.

Сняг ли? Истинско бяло вълшебство!

Сгушвам се в прегръдката му и заспивам.

Зимата е много хубаво нещо!