сряда, 23 март 2011 г.

Тихите размисли на едно малко сърце

“Няма нищо магично в морето...

В залеза, потъващ във него,

в скалите, опрели небето

в люшкащите вятърни шепи,

в часовете, когато мечтаеш,

в тайните сигнали на звездите,

в оранжевия поглед на луната,

в песента на пойните птици,

в танца на зелените тополи,

в шумния път на реката,

в искрящо-минзухарената пролет,

в слънчевото, жарко лято,

в червения цвят на лалето,

в свенливите макови чашки,

в бялата облачна нежност,

в прозрачните дъждовни капки,

в лъчите, галещи тревата,

в бъбривите фонтани в парка,

в дъгата с’ седемте и цвята,

на пеперудите в крилцата.

Няма нищичко магично в тишината...”


не спира да си разсъждава мъничкото ми сърце.


Не го съди.

То никак не разбира красотата,

освен ако не я споделя... с Теб.