петък, 30 септември 2011 г.

Да полетим...

Моята любов за теб
няма никога да намалее,
тъй както твоята усмивка
за мене винаги ще грее.
Тъй както няма никога
с целувка да те будя аз да спра,
ти винаги ще ми разказваш приказки,
когато ми е трудно да заспя.
Тъй както вечно ще подслаждам
с бучка захар сутрешното ти кафе,
както ти във чая ми ще слагаш
пръв най-сладката лъжичка мед.

И даже някога земята
под краката ни да спре да се върти,
от толкова любов сърцата ни
ще ни дадат криле. Да полетим...