Днес ми е калинков ден...

Днес ми е калинков ден.

Слънцето ме гъделичка мило.

Зад зелените треви над мен

си мисли то, че се скрило.

Но не се е! Аз го виждам -

то блести по черните ми петънца.

И се усмихва някак срамежливо.

И е топчица от щастие и топлина.

Гъделичка ме. Със лъч рисува

по гръбчето ми мъничко сърце

и навярно неуспешно се преструвам

на заспала в чашка на лале.

А всъщност...

Днес ми е калинков ден

и телцето ми от обич се е изчервило,

понеже ти си влюбен в мен.

И продължаваш да ме гъделичкаш мило...

Ти си...

Ти си сън със аромат на лешник

и нощ със шоколадов вкус.

Ти си сладка, ягодова песен

и възглавничка от захарен памук.

Ти си легълце от кадифени рози

и шишенце с люляков парфюм.

Ти си нещичко, което нося

и си го повтарям тайничко наум.

Ти си думичка, която утешава,

и шепичка, попиваща сълзи.

Ти си приказка, която се разказва,

и се слуша мълчаливо... до зори.

Къщичка със три комина

Аз съм буквичка от твойто име,

пухкав облак в празното небе,

шепа слънце (просто да си имаш),

мекичко и топло (и за двете ти ръце).

Аз съм светлинка за тъмните ти нощи,

смешна песничка за тъжни дни,

гребенче на шкафа (ако се събудиш рошав),

плюшена пижама (за когато ти се спи).

Аз съм мъничка, почти невидима,

но винаги ме има някъде край теб.

Живея в къщичка със три комина,

сгушена в полянката на твоето сърце.

Ако нощта ухае на канела...

Ако нощта ухае на канела,

и звездите са със портокалов цвят,

ако земята е мозайка от парченца

мечти, желания и сняг,

ако вятърът е приказен и нежен,

и всички къщи и градчета спят,

ако шепичка изпуснати копнежи

като светулки в тъмното блестят,

ако е късно вече да говорим,

ако си много, много уморен,

остава само да притворим

вратата на отминалия ден,

и аз единствено да ти прошешна,

че ти си целият ми свят...

... И нощта ухае на канела,

и звездите са със портокалов цвят...

Декемврийски нощи

Така обичам декемврийски нощи,

окъпани във сладък мандаринов аромат.

Отвътре къщичката ни да бъде топла,

отвън да е посипана със обич и със сняг. 

И от някакви далечни криволичещи пътечки,

под нежното сияние на зимната луна,

галантно да прииждат снежните човеци

за своя тайнствен бал в града.

Така обичам да не спя и да мечтая

нашите си приказно-вълшебни светове.

И в чудни декемврийски нощи като тази

да съм сгушена на топчица във твоите ръце.

Октомврийски сън

Затвори очи. Да те целуна

и да се превърнем неусетно в светлинка,

която срамежливо да танцува

по канелените длани на нощта.

Затвори очи. Да те целуна

под блясъка на цитрусовата луна.

За мъничко да бъдем влюбени

листенца в шепите на есента.

Затвори очи. Да те целуна

под оранжевите облаци навън.

А после мълчаливи да се сгушим

в най-сладкия си октомврийски сън...

Август

Люлей ме нежно. Като в люлка,

люлей ме с влюбените си ръце.

Луната е отлитаща светулка,

от дланите на нощното небе.

Люлей ме. Август си отива,

сбогуващ се със пясъчния бряг,

с морето, чайките и бриза,

и после... тихичко със нас.

Люлей ме нежно. Много бавно,

люлей ме романтично, до зори,

чак докато докрай угаснат

звездите, милиардите звезди.

Люлей ме нежно. И не спирай.

Люлей ме дълго, само тази нощ.

Август никога не си е тръгвал,

по-изящен. И наситен със любов.

Да си направим къщичка...

Да си направим къщичка, да си направим,

точно тук, на края на света,

сред тези тихи, влюбени поляни,

да си засадим градини със цветя.

Под облаци дантелени и нежни,

да се къпем в слънчеви лъчи,

да поникнат обич и копнежи.

в кошничките ни с мечти.

Сутрин да ни буди вятъра,

летящ на птичите криле,

а вечер залезът да ни потапя

в своите магични цветове.

И нощем, вгледани в небето.

от покрива звездите да броим.

Да ни приспиват малките щурчета,

свирещи в зелените треви.

Така да си живеем. Двамата. Далече

от всички земни и неприказни неща,

в тази къщичка - красива и вълшебна,

точно тук, на края на света...

Да потънем тихичко в съня...

В тъмнината кротко греят

светулчици с разперени крилца.

Аз си гушвам мисълта за теб и

ти изпращам снопче светлинка.

Сега съм малка, влюбена китара,

дето нежно във ръцете ти звучи,

или лунната пътечка, дето очертава

над облаците твоите черти.

Сега съм топъл, галещ вятър

или песничка на незаспиващо щурче.

После ставам ненадейно златната

бродерия по нощното небе... 

***

В тъмнината кротко греят

светулчици с разперени крилца.

Гушни си мисълта за мен и...

да потънем тихичко в съня...

В обятията на Нощта

Небето облича пижама

на пъстри, сияйни звезди.

Нахлупва нощната си шапчица (луната)

и послушно отива да спи.

Нежна, красива и смугла

приспивно го гали Нощта.

Небето тихичко сънува

някакви усмихнати неща.

Ние двамата със тебе

още вярваме във чудеса

и заспиваме досущ като Небето.

Сгушени в обятията на Нощта...