Две Вселени

С беззвездието, плуващо в очите ми,
с безлунието на бледнеещите спомени,
с безветрието, спряло във косите ми,
с безпътието на сълзИте ми отронени,
към теб поемам...И невярващо мечтая,
че ще стигнеш някога и ти до мене...
...и на едва проблясващата граница с Безкрая,
ще се сблъскат шумно двете ни Вселени...
Ще има взрив и пламъците ще избухнат
и ще пръснат милион изгарящи частици...
Ще ослепее мракът и огньовете ще лумнат,
ще се родят звездите и безброй планети...

А после ще затихнат и ще пропътуват тишината
на вечно-спрялото безмълвно време...
Две ярки точки, скитащи из необята-
две търсещи и безгранични...нашите Вселени...