skip to main |
skip to sidebar
Влюбена съм в теб...до болка...
Възкръсват във очите ми звезди...
Изпепелявам спомени...до изнемога...
Умират бавно обезпътени сълзИ...
Влюбена съм в теб...до невъзможност
...и милионите нюанси на мечти,
родени в мен...от непорочност,
пробягват в тъмното на твоите очи...
Влюбена съм в теб...до безпределност...
Извират от сърцето ми реки...
и чертаят път...към неизвестност...
Безмълвна съм...а тъй ми се крещи...
Потърси ме из празните улици
на полузаспалия, призрачен град.
Аз съм скрита сред лунните блясъци,
прегърнали някой мокър площад...
Потърси ме в солените капки
на млечно-белите тихи вълни.
Аз пристъпвам с бавните стъпки
на морето, което тъжно шепти...
Потърси ме в пъстрото сияние
на пурпурно-златните, светли звезди.
Аз се рея в нежното мълчание
на Луната, която влюбено спи...
Потърси ме....аз още те чакам,
моя красива, невъзможна Любов.
Моя търсена и вечно мечтана
глътка въздух....и мой благослов...
Не приглушавай светлините. Не е нужно.
Изливай плавно нотите върхУ ми...
А мелодията...нека да е много тъжна
- като невъзможност, стелеща се помежду ни.
Не поднасяй и цветя...цветята са излишни.
Изписвай страстно тялото ми с рими...
И нека строфите са диви и първични
...като виновност, но изказана със думи...
А после се спусни по тънките ми вени
и влей се топло и на струи във кръвта ми,
ще бъдем чувствени и малко грешни...
и нека от греховност спре дъха ни...