обгръщат спящи станиолени звезди.
Очите ми блестят. Лунни очертания
рисуват разпиляните по раменете ми коси.
Вятърът е буден. Призрачни воали
танцуват влюбено във разлюляното небе.
А липсата ти се усеща като огън. Пари.
И пламъкът извайва твоето лице.
Протягам мисъл. Само за да те докосна.
За да ти изпратя топлото си "Лека нощ".
По облаците ще открие вярната посока.
За да погали устните ти. Точно в полунощ.
5 коментара:
честно, не знам какво да напиша.
В смисъл...наистина не знам.
Разни баналности не ми се пишат, и за това ще си трая :))
не че искам да се намесвам, ама музата ми се обади :(
По скулите ти да се плъзне колебливо,
да спре за миг над спуснатите мигли,
да ти прошепне, че съм влюбена във тебе
и после към звездите да се вдигне.
Не я изпускай! Скрий я във дланта си.
Поне до утрото във шепи я пази.
А след това, когато се разсъмне
по първите лъчи ми я върни.
:))Ти баналности не умееш да пишеш, съжалявам :)Умееш да пишеш такива хубавости като това....благодаря ти! Прегръд*
а, не мога...напоследък като се чета сама, чак на мене си ставам банална :(
А не ми се пишеше нещо банално като "Прекрасен стих!"...и може би, трябваше да завърша с "Приятен ден"? :)))
ох...разлигавих се май.
Ама май не му е тука мястото :(
за туй изчезвам.
Приятна вечер :рр
:)))
:)))Това си е моят блог, така че можеш да си се лигавиш колкото си искаш! А по принцип след "Прекрасен стих" върви най-добре "Поздрави"! И чак след туй "Приятен ден"...тъй да знаеш... :)))
Въъъй! Забравих поздравите! :(
Виновна :(((
Изивинявам се!
:)))
Публикуване на коментар