Късно вечер нощните феи
обличат рокли на морски звезди...
Събират малки вълшебства във шепи
и слагат шапки на пъстри луни...
Политат сияйни и цветни във здрача,
носещи в себе си куп чудеса.
И само миг преди да заплача
почукват с крилца на мойта врата.
Разказват ми дълго свои си приказки,
за замъци и принцеси...и за новия ден...
Твърдят, че си принц, само че истински,
влюбен безумно и единствено в мен...
И точно когато започвам да вярвам,
изчезват със тихо вълшебство в безкрая...
Но преди да си тръгнат с усмивка ми казват,
че вече си тук...за да ми разкажеш края...
Друго важно съобщение!
-
Понеже вещицата обича да и е подреденко /иначе няма да играе :D/* и понеже
идеята на този блог е да се "разнищват" разни антистихове, днес тя извърши
Голям...
Преди 14 години
0 коментара:
Публикуване на коментар