И всичко се превръщаше във огън...

Разплискаха се нощни звездопади.
От звездност изсветля небето
и заприлича на разпалените клади
на онзи първи миг, когато
погледа ти се пресече с моя...

Изгаряше от свян луната...
По дланите на цялата вселена,
от нежност тишината се изплака
през очите на изгарящото време...
Тогава станах твоя.

А Вечността избухна в пламъци.
И докато устните ни още пареха,
в галактиките светеха отблясъци.
Ръцете ни във зной се стапяха...

И всичко се превръщаше във огън...