Бездомникът

Той е бездомник. И скита,
понесъл времето в ръцете си.
Няма дом. И не е имал
никога и никъде. И раменето му
са днес прегърбени. И в рани
от тежката присъда - доживотен,
отсъдена от съдията – съвестта му.
Но не разбира колко е самотен.
Защото всъщност той познава
всички улици и всички тротоари.
Защото всъщност спал е
под всички мОстове, на всички гари.
И когато чуждите небета
са се давили във полунощ в безцветност,
той, заспивайки е гледал
своето небе, преливащо от звездност.
И когато всички други са мълчали
от тревожност, безразличие и от умора,
той смахнато-щастлив е разговарял
със дърветата (наместо с хора).
И защото Любовта не го познава
и никога не е копнял за нея,
затова и никога не я е страдал,
по начина, по който ние.
Затова е толкова добър. Не мрази
съдбата си, околните и себе си.
Живее ден за ден. И знае,
че носи времето... в ръцете си...