Бар “Живот”

В крайпътния бар на живота,
на първата пряка след полунощ,
отпиваме двамата с Него
от чашата, пълна с любов.

Вънка нощта се гримира
- звезден прах и лунни лъчи.
А ние сме толкова влюбени
и тъй отдалеч ни личи.

Все на тази, същата пряка,
все във този, същия бар
вече години съдбата
поднася ни мъничък дар.

Кръгла масичка в ъгъла,
с чаша, пълна с любов.
По-сладка.. всяка следваща глътка
във бара на име “Живот”.

А някъде музика свири.
И става по-нежна нощта.
Луната е дяволски кръгла.
И пиян от любов е света...