В най-сивата и неделя...

Тя ще слезе на гарата точно в 6 сутринта.
Ще носи куфар, пълен с надежда.
Ще премине незабелязано през шумната тълпа.
После по ескалатора. Все нагоре. Ще се огледа

плахо и ще повика такси
само с поглед. (Тя не иска да говори.
Тя пази ревностно свойте мечти
от чуждия свят на чуждите хора).

Тя ще посочи само с ръка
тихата уличка, на която ще слезе.
После ще преджапа боса в дъжда.
Ще остави аромат на пролет и лалета.

Тя ще стигне във 8 до мечтания вход
на онази приказна, мъничка къща.
(Тя е оставила своето минало назад.
И никога няма към него да се завръща).

Тя ще затвори очи. Ще си поеме дъх.
С несигурна ръка ще натисне звънеца.
Той ще и отвори. Най-истинският мъж.
Измислен от нея. В най-сивата и неделя...