Тихо е, много е тихо,
заспивай, моя Обич, сега.
И не питай, не питай звездите
защо е устроен така
този свят. И е пълен със болка,
и толкова много тъга
като вятър нахлува в прозорците,
на къщите, зад спящите стъкла,
и не питай, не питай луната
тя има ли несбъднати мечти,
познава ли вкуса на самотата,
плакала ли е със истински сълзи...
заспивай, моя Обич, сега.
И не питай, не питай звездите
защо е устроен така
този свят. И е пълен със болка,
и толкова много тъга
като вятър нахлува в прозорците,
на къщите, зад спящите стъкла,
и не питай, не питай луната
тя има ли несбъднати мечти,
познава ли вкуса на самотата,
плакала ли е със истински сълзи...
Те какво да ти кажат... не знаят,
как да знаят? Те не болят.
От високо по-лесно мечтаят,
по-хубав изглежда светът...
Но заспивай, заспивай, заспивай,
моя тиха Обич, сега,
всичко страшно аз ще изтрия,
ти знаеш, ти знаеш това...
Ето, постилам пътечка с усмивки,
(нека вънка светът да е лош),
заспиваш ли вече, моя Обич, заспиваш...
Сладък сън... лека нощ... лека нощ...
0 коментара:
Публикуване на коментар