петък, 26 ноември 2010 г.

Когато нощем лягам в теб

Аз знам, че съществува онзи свят за двама,

с оранжево небе от пламнали звезди,

който призрачно към себе си те мами

и ти вървиш по омагьосаните му земи.

И откриваш там онази половинка,

която в нощите безсънни си мечтал,

която нежно от душата ти изтръгва

признанието, че си вече истински и цял.

Тогава времето застива. Пада вечност.

Притихват птиците. Забравят да летят.

Слизат ниско до земята ветровете

и вълните морски спират да шептят.

И остава само да гори небето

в безкрайно-дългата си звездна тишина,

във онзи свят, във който съвършени,

две малки половинки сгушени вървят.

.


Аз знам, че съществува. Усещам го в сърцето си,

когато е на крачка от щастие да спре...

Когато го отключват тихичко ръцете ти,

когато нощем лягам в теб...