Аз знам, че съществува онзи свят за двама,
с оранжево небе от пламнали звезди,
който призрачно към себе си те мами
и ти вървиш по омагьосаните му земи.
И откриваш там онази половинка,
която в нощите безсънни си мечтал,
която нежно от душата ти изтръгва
признанието, че си вече истински и цял.
Тогава времето застива. Пада вечност.
Притихват птиците. Забравят да летят.
Слизат ниско до земята ветровете
и вълните морски спират да шептят.
И остава само да гори небето
в безкрайно-дългата си звездна тишина,
във онзи свят, във който съвършени,
две малки половинки сгушени вървят.
.
Аз знам, че съществува. Усещам го в сърцето си,
когато е на крачка от щастие да спре...
Когато го отключват тихичко ръцете ти,
когато нощем лягам в теб...
0 коментара:
Публикуване на коментар