Писмо от една светулка

Ще бъде сладка и вълшебна нощ

в едно горещо късно лято.

Хиляди звезди ще греят за разкош,

около целувката на двете половинки на луната.

Тревите ще бълбукат. Влюбени щурчета

ще четат по въздуха любовни ноти,

а после вдъхновено, с тънички крачета,

ще ги свирят както само те си могат.

И няма дълго да заспи гората,

две птички палаво във нея ще се гонят,

избягали незабележимо тази вечер от гнездата,

ще шумолят, промушвайки се сред листа и клони.

А по една отрупана от мравчици пътечка,

сред мравчия народ като сияеща пролука,

аз кротичко за тебе просто ще си светя.

С обич: Твоя мъничка светулка.