Не знам дали заради Октомври...

Не знам дали заради Октомври,
заради падналите есенни листа,
заради улиците пусти и самотни
заради така и неизгрялата луна,
заради това, че всички птици,
вече са отлитнали на юг,
на мене ми е страшно тъжно
и ми се струва празно тук.

Не знам дали е заради ръцете ти,
заради това, че са далеч от мене,
заради липсата ти, стягаща сърцето ми,
треперя тъй и тъй ми е студено.
Но знам, че искам да се сгуша
като под топло лястовичево крилце,
и незабелижимо малка и плашлива
да туптя от обич в твоето сърце.

Октомври плаче

Октомври плаче. От очите му
се спускат малки капки дъжд.
Никога не съм го виждала
тъй тъжен и самотен. Като мъж,
раняван толкоз много пъти,
че по плачещата му душа
се редуват малки кръпки,
като жълти есенни листа.
Октомври се сбогува. Ще липсва ли на някой?
Или просто като част от календара
ще откъснем спомена за него
след най-последната му дата...