Познавам те отнякъде... Ти си...

Познавам те отнякъде... Ти си този,

който нахално със мен се подигра.

Който дълго отбягваше въпроса ми

защо съм наказана, още преди да се родя?

И как тъй реши, че точно със мене

ще си направиш експеримент? Или шега?

И нещо мъничко ще ми отнемеш,

за да ме оставиш наполовина жена.

Не вярвам във тебе, не вярвам

и отричам смешния ти ореол.

За мен си просто зъл и предател.

Под скъпите одежди се вижда, че си бос и гол.

А аз съм чувала, че си бил добър,

че си надминавал даже собствената си доброта!

Нека който си ощастливил тогава,

нека той ти връчи грамота

за някакви измислени заслуги,

за добрини. За това, за онова...

Аз не вярвам във тебе! Прости ми!

И недей така ехидно приглажда тази брада!

В три и половина следобед

В три и половина следобед
Господ сяда, за да си почине.
Уморен от различни тревоги и спомени
запалва цигара и си приготвя пепелника.
Прокарва пръсти през косата си
и бърше с длан потта от челото си.
Предълга е пораснала брадата му
и му е тежко вече да я носи.
Има само 5 минути почивка,
5 минути, в които да не мисли
за абсолютно никого и за нищо.
Преди отново да се впусне
като луд да обикаля
всички пътища и посоки.
Преди отново да се замисли
и да си зададе въпроса
за смисъла на съществуването.
И има ли смисъл изобщо?
5 минути, в които да се преструва,
че да си Господ е велико и просто.