Пътуващо легълце

Приспивай ме с шушукане на вятър,

приспивай ме със глас на мандолина,

приспивай ме със песнички, изпяти

от щурчетата във градската градина.

Приспивай ме на стръкче от тревичка,

приспивай ме на клонка от брезата,

приспивай ме на тичинкова люлка

във чашките красиви на цветята.

Приспивай ме под липово листенце,

приспивай ме под пухче от глухарче,

приспивай ме с въздишката си лека

като с лятно тъничко юрганче.

И успокоена в топлите ти шепи,

под влюбената светлинка в очите ти,

приспивай ме във мекото на легълцето,

пътуващо към сънищата и мечтите.

И тихичко се разблестявам...

Залезът, разлят над планината,

птиците, прелитащи над върховете,

хълмовете, езерото, красотата

на измислените еделвайсови полета...

Вечерите, падащи по бреговете,

стъпките, заспиващи във пясъка,

синьото спокойствие в морето,

идващите от небето гларуси...

Докосването лекичко на бриза,

сиянието нежно на луната,

прашинките, валящи от звездите

и нощите, потънали във злато

си прибирам във мечтите...

И тихичко се разблестявам

от очите ти, които

ми разказват и разказват...

Нежно и добро

Ти го правиш нежно и добро

- твойто малко, глупаво момиче,

дето все обърква любовта,

но се учи с всички сили да обича

не с онази тиха ревност,

дето ражда безпричинни страхове,

не със болката от миналите грешки,

не със белезите по разбитото сърце.

Ти го учиш да обича чисто,

без съмнения за идващите дни,

без илюзии и празни думи,

без заблуди, обещания дори...

Ти го учиш да обича лесно.

Без излишни мисли. Тук. Сега.

Като дишане - спокойно, леко

и невинно като негова сълза.

И то се учи да обича.

Ти му преподаваш любовта.

Твойто малко, глупаво момиче

става все по-нежно и добро...

Обич и светулки

Подари ми миг, когато

слънцето изгрява сутрин.

Нарисувай съненото лято

с устни върху мойте устни

и нежно събуди цветята.

Да литнат пухчетата бели,

да потънем боси във тревата,

към скалите за ръка поели.

На соления бряг на морето,

пред вълните и белите чайки,

пред пясъка, бриза и кея

свенливо признай любовта ни.

Посипи звезди в небето,

изплети ми лунна люлка.

Пръсни в нощта комети,

обич и светулки.

Къщичка със сърчице

Тази малка къщичка с открехната врата,

със слънчева ограда и усмихнато прозорче,

със срамежливи, нежни, тънички цветя

и спящи слънчогледи в жълтото и дворче,

тя си има покрив от небе

и на теб понякога ужасно ти се струва,

че е страшно симпатична - като свирещо щурче,

илИ е прелестна като проблясваща светулка,

и ти се питаш - как така

и защо ли ти напомня влюбено момиче,

и откъде ли идва тази топлина

която във душата ти потича...

Ами...

тази малка къщичка си има сърчице,

със което те обича. И щастливо

си тупти-тупти неспиращо за теб.

И затова е къщичката като жива.

Аз искам да съм мъничко градче...

Аз искам да съм мъничко градче, в което

всички улички на кръст да се пресичат,

между тях в тревите да цъфтят лалета,

стъбълцата им калинки да обкичват.

Вечер да проблясват уличните лампи,

досущ като звездите на небето

и цялата в оранжево, луната

(като шапчица) отгоре да си свети..

Сутрин всичко да се буди

от слънцето, в зори изгряло

и окъпано от слънчева прегръдка

утрото да се оглежда в бяло.

И там, една къщурка посредата

(единствена във цялото градче)

в най-приказното жълто лято

да отключи сърчицето си за Теб.

Аз искам да съм мъничко градче...

Писмо от една светулка

Ще бъде сладка и вълшебна нощ

в едно горещо късно лято.

Хиляди звезди ще греят за разкош,

около целувката на двете половинки на луната.

Тревите ще бълбукат. Влюбени щурчета

ще четат по въздуха любовни ноти,

а после вдъхновено, с тънички крачета,

ще ги свирят както само те си могат.

И няма дълго да заспи гората,

две птички палаво във нея ще се гонят,

избягали незабележимо тази вечер от гнездата,

ще шумолят, промушвайки се сред листа и клони.

А по една отрупана от мравчици пътечка,

сред мравчия народ като сияеща пролука,

аз кротичко за тебе просто ще си светя.

С обич: Твоя мъничка светулка.

Пухче от глухарче

И ето - ранният следобед,

(най-тихичкото време от деня),

когато даже и пчелите

знаят, че не бива да жужат

и като безшумни малки вертолети

просто жълтуреят и кръжат

над чашките на нежните лалета,

в които ще се сгушат и заспят.

И ето - слънцето протяга

топли, сънени лъчи,

и гъделичка лекичко телцата

на калинките в зелените треви

и тези мили точици червени,

върху тъничките стъбълца под тях,

в следобедно блаженство се люлеят

от веселия си калинков смях.

А ето го и него – моят влюбен вятър.

Даже в тихите следобеди, той никога не спи.

Защото аз съм пухче от глухарче,

което просто трябва да се улови.

Целувката ти...

Нежна, трепетна и сладка,

лекичка, ефирна, като полъх,

като слънчев лъч във чашка

на лале; въздушна, топла;

мека като допир на листенце,

кадифена, дъхава, копнежна;

като разтопено шоколадово парченце;

като капчица роса; (и неизбежна);

гъделичкаща, глухарчена, гальовна,

пърхаща и пеперудено-красива;

като бижу по лятната ми кожа

е целувката ти по изящната ми шия.

И солта ще стане сладка

Ако някога ти е солено

по устните или в душата,

ако облаците по небето

са облаци от сол и вятър,

ако побелеят бреговете,

от солен и хладен пясък,

натежат от сол крилете

на стар, изгубен гларус,

пристанищата се покрият

с тъничка дантелена соленост,

внезапно укроти вълните си,

от сол преситено, морето,

и просто солта от живота

ти дойде някога в повече,

ако избие по онези спомени,

които да приспиш е невъзможно...

Ако някога ти е солено

по устните или в душата,

отпий от тихата ми нежност.

И солта ще стане сладка.