ИЗГРЕВЪТ И ЗАЛЕЗЪТ...ВЪВ ТВОИТЕ ОЧИ

Изплувах в утрото на твоите очи,

със изгрева на слънцето, със повея на вятъра,

искрящите ти мигли - разпръснати лъчи,

изсипах с шепи по косите си и тялото.

Отпих със устни капещите ти сълзи,

превърнах ги със мисъл във сияние и перли,

пристъпих с тях и техните следи

по кристално-белите брокатени пътеки.

И стигнах прелестна до твоето сърце,

по-цветна от дъга, по-нежна от коприна,

за да открия планини от сняг и ледове,

сред които душата ми изтръпнала застина.

...И върнах се назад към своите мечти,

не бях сияеща, а вече друга,

потънах в здрача в твоите очи,

със залеза на слънцето, с назряващата буря...

Somebody-who

I swam into the morning of your eyes
I had the sunrise and the breeze of winds
Your sparkling lashes as the sunshine rays
I washed my body, hairs and my whims….

I drank with lips your tears falling down
I turned them into pearls that’s full of reason
I walked the steps, dressed in a gown
Along the crystal paths of gold-cloth season

And there I reached, so pretty to your heart
More colorful than rainbow, softer than the silk
To find huge icy heaps – as pure works of art
And my soul frozen -like sweet drops of milk

And I came back into my dreams
I wasn’t glowing, I was changed
And in your eyes’ dusk, as it seems
I swam a-waiting for the stormy age...

След хиляди години, когато...

След хиляди години, когато
забравили ще сме си с тебе имената,
и всичко помежду ни - съкровено, свято
погребано ще е завинаги във тъмнината
на двете ни обречени и страдащи души,
давещи се в океана на безкрайните си вопли
и на безбройните, оставащи във времето следи
от сърцата ни, които никой не успя да стопли...

Тогава под преспите на онези снегове,
затрупали пътеките на наш\'те чувства,
от студа на каменните вечни ледове,
обрекли ни на адски грехове и блудства,
ще възкръсне ТЯ - по-силна и могъща
с наш\'те ликове, но не със нашите сърца,
по-прелестна, по-чиста и все пак съща,
като онази - Любовта, която ни надживя...

Защо, Луна?

Понякога си огнена, понякога - хладна,
обхождаш земята със кратерни очи,
вечно търсеща, вечно жадна,
раждаш легенди, раждаш мечти...

Понякога плачеш, понякога се смееш,
със сълзи рисуваш блещукащи звезди,
през деня си бледа, през нощите грееш,
през тъмата прокарваш нежно лъчи...

Но ти светиш - непристъпна и дръзка,
озаряваш вселената, твориш красота,
осанката ти горда сякаш злато пръска,
но в моя свят е мрак...защо Луна?

Далече отлетя...

И беше ветровито и дъждовно,
и валеше в твоите очи...
И аз те срещнах и те заговорих,
за да спре за миг да те боли.
И ти разказах за луната и звездите,
и за облаците, реещи се из небето,
и за пяната и необята на вълните,
и за пясъка и бреговете на морето...
И ти се прероди от красотата,
във птицата, копнееща за свобода.
И към нея устремен, разпери си крилата
...и далеч от мене отлетя.

somebody-who

You flew away...

And it was windy, rainy, too
And in your eyes there was the rain
And when I met you, you were blue
I talked to you to stop the pain…

And I was telling you about the moon,
The stars, the clouds up in the sky
About the foam, the waves that loom
About the sands, the beaches’ sigh
And you got born out of this beauty
A magic bird that seeks the freedom
You wanted it, you spread your wings
…And flew away towards its kingdom.

ПОСЛЕДНА НОЩ

В морска пяна тази нощ ще се изкъпя,
нежна и ефирна както никога досега,
и с плахи стъпки в(ъв) съня ти ще пристъпя
и тихо в скута си ще положа твоята глава.

Лунно сияние от небето ще извира,
звездите трепетно над нас ще заблестят,
и още дълго в очите ти красиви ще се взирам
и морските вълни в ухото ти ще шептят.

И като топъл летен бриз, последно тази нощ
по устните ти ще премина и косите ти ще погаля,
и все тъй неусетно, едва забележима,
от съня ти ще си тръгна и ще се опитам да те забравя.

В ОНЗИ, НАЙ-КЪСНИЯ ЧАС...

В онзи, най-късния час на нощта,
Когато луната свенливо клепачи притваря
И ухажвайки я, всяка малка небесна звезда
В огън пожарен сякаш изгаря,
И грижливо, сияещо, звездно небето
над скалите спящи кротичко бди,
И притихнало, наситено-синьо морето
Нежно и любовно с вълните си шепти,
Тогава аз боса на брега ще дотичам,
Оставяща стъпки в мокрия пясък
И морски рапани в шепите си ще събирам,
И дълго ще ги съзерцавам сред нощния блясък,
А после вятърът ще ми прати целувка
По своя най-нежен и най-топъл повей
И аз ще притихна като мида в черупка
И кротко ще чакам за още и още...
И когато се наситя на целувките вятърни,
А той се насити на мойте коси,
Ще се обърна назад към следите си пясъчни
И отново ще се разделя със морските вълни...
Но...на другата нощ в онзи, най-късния час,
Когато звездите отново ще ухажват луната
И морето пак ще шепти на своя пясъчен бряг,
А небето грижливо ще пази съня на скалата,
Ще дотичам отново с коси разпиляни,
Очаквайки целувките вятърни в мрака
И в шепите си ще събирам мидички и рапани,
А вятърът отново моите коси ще чака...

СБОГОМ

Сбогом прелестно, необятно небе,
ще ми липсват залезите ти - неземно красиви,
сбогом безбрежно, вълшебно море,
винаги ще помня вълните ти пенливи...

Сбогом мое слънце искрящо,
в сърцето си ще нося галещите ти лъчи,
сбогом и на теб луна трептяща,
нощем ще сънувам прелестните ти звезди...

Сбогом горди планински върхове,
ще разказвам за вашето непристъпно величие,
сбогом и на вас мистични ветрове,
въпреки мощта ви, аз винаги ще ви обичам...

Сбогом и на тебе птицо пъстрокрила,
вечно песента ти в мене ще звучи,
сбогом на гората ти - тъй приказна и дива,
такава ще остане и във моите мечти...

Сбогом любими мои...аз сега отлитам,
някъде далече щастието си да търся,
но някой ден...когато го открия...
вярвайте, отново при вас ще се завърна...

...ПРОДЪЛЖАВАМ ДА МЕЧТАЯ

Красив е залезът - тъй огнено червен,
озаряващ облаците, свити на кълбо,
но ако сега и ти бе тук при мен
колко по-красиво всичко би било...

Прелестни са птиците, гордо прелитащи
над нежно осветените вековни скали,
но само ако можеше и ти да ги видиш,
колко по-прелестни биха били...

Приказна е нашепващата, морска пяна
и оглеждащата се във нея портокалова луна,
но ако сега със теб тук бяхме двама,
колко по-приказна тя би била...

...И така замислена за теб и красотата,
нозете си прегръщам и се унасям във безкрая,
но теб те няма, сега съм тук сама
и затова аз просто...продължавам да мечтая...