Понякога си огнена, понякога - хладна,
обхождаш земята със кратерни очи,
вечно търсеща, вечно жадна,
раждаш легенди, раждаш мечти...
Понякога плачеш, понякога се смееш,
със сълзи рисуваш блещукащи звезди,
през деня си бледа, през нощите грееш,
през тъмата прокарваш нежно лъчи...
Но ти светиш - непристъпна и дръзка,
озаряваш вселената, твориш красота,
осанката ти горда сякаш злато пръска,
но в моя свят е мрак...защо Луна?
1 коментара:
Изключително красива е тъгата в твоите стихове! Поздрави :)
Публикуване на коментар