Не бърши сълзите ми, когато плача.
Нека падат. Сълзите са свобода.
И като малки, светли перли в здрача
изливат цялата ми болка и тъга.
А защо ли плача....Понякога не зная.
Но падат перли в твоята ръка.
Не се топят във топлите ти длани,
оставят просто перлена следа.
Една сълза по скулите ми ще остане.
Само нея с устни избърши.
Тя е перлата, която е събрала
безкрайно тъжното в разплаканите ми очи...
Друго важно съобщение!
-
Понеже вещицата обича да и е подреденко /иначе няма да играе :D/* и понеже
идеята на този блог е да се "разнищват" разни антистихове, днес тя извърши
Голям...
Преди 14 години
6 коментара:
:(
погал*
да не плачеш повече...
:) ще опитам :)
Тъгата ражда красиви стихове като този...
отново музика в стихове... благодаря че докосна сърцето ми...
Благодаря Ви Мария и Емо :)
Разплака и мен :)
Публикуване на коментар