Последен миг на разделеност

Заключени във устните на времето,
умират и се раждат светове.
И всеки следващ става предпоследен,
на този, който с тебе ще ни събере.

Под миглите на прашен вятър
изтичат сЪлзи като миг.
И всеки следващ - все по-кратък,
заличава търсещите се следи.

Затова в умората на хладната Вселена
сблъсквам липсите ни. Става взрив.
Този миг на разделеност е последен.
Следващият...вече е със Теб.