Векове наред

Докосваш ме със глас. И страшно нежно
обливаш чувствата ми с топлина на дъжд.
Не си ми чужд. Не си далечен.
Осъмвала съм в пръстите ти. Не веднъж.

Рисуваш ме със мисъл. И влюбено-отнесен
плъзваш във очите ми и пламенно гориш.
Като дъх си топъл. Като утро светъл.
Чакала съм те с години. С години да се появиш.

Целуваш ме със поглед. И приказно-вълшебен
душата ми разпалваш с блясъка на свещ.
Като сън си истински. Като легенда вечен.
Влюбвала съм се във тебе. Векове наред.