На салфетката рисувам слънце
с тънък, черен химикал.
Ресторантът днес е пълен.
А този свят е неразбран.
Обичам стъклените чаши,
но масите, отрупани с хайвер
ме правят тъжна. Адски.
Те не са за мен.
Аз обичам да говоря
с облегалката на дървения стол,
криещ тайни и истории
за нечий слънчев хол.
Аз обичам стаите
с прозорец, изглед и простор.
И птиците през лятото, накацали
по белия ми мъничък балкон.
А ресторантът днес е пълен.
Кънти от някакъв измислен смях.
На салфетката рисувам слънце.
А всъщност искам да съм прах.
Друго важно съобщение!
-
Понеже вещицата обича да и е подреденко /иначе няма да играе :D/* и понеже
идеята на този блог е да се "разнищват" разни антистихове, днес тя извърши
Голям...
Преди 14 години
2 коментара:
Прииска ми се да ти напиша нещо. Защото ми стана мило, че попаднах тук. Защото има пъстрота, има цветове, които трепкат - като че изненадани от това, че са се събудили.
Тези дни ли е ясно и леко - затова взимам крайче от твоята салфетка и написвам на нея няколко думи. Почеркът ми е забързан и задъхан. Исках да ти кажа, че си като онези духчета от приказките, които приличат на светли цветя. Понякога натежават от роса и слънце, но иначе с вълнение срещат вятъра - дори силен.
Благодаря ти, Ники! Стана ми хубаво от думите ти и красиво. Благодаря :)
Публикуване на коментар